МАЛКАТА ЦИГУЛАРКА

Град превърнал се в мегаполис със сиви небостъргачи и населен с хора с празни очи. Мястото, където някои разхождат своите Dolce & Gabana и подминават просещите Данчо и Гергана. Да. Това е светът, който е обладан от омразата, хитростта и алчността. Всеки, който се опитва да се изправи на крака, бива премазан от хората с власт, онези които отново те натикват в калта ( Едър мъж с дебел врат и ледено изражение хваща главата на момче и я забива със замах в кафява локва на улицата. Времето спира за секунди, преди носът на момчето да се огъне и водата да получи червеникъв отенък.).

        В този град, в един неосветен подлез, с цвъркащи мишки и плъхове, временно пребиват пияници, които прекарват времето си  лежейки върху разредения етилов спирт и собствените си стомашни сокове. Там някъде, където вечер се продават наркотици, и роми идват да изнесат остатъците от алуминиевата кабинката на някогашната ЕГИДА. Там, между тълпите от хора през деня и студения смразяващ въздух зимно време, в един ъгъл, момиченце си е направила „къщичка” от картонени кутии, някога принадлежащи на скъпи домакински или технически уреди. Вечер, то дръпа предния картон и сякаш затваря врата, завива се и гушка малкото кученце, с което взаимно се сгряват, и  с което дели малкото си храна. Когато ляга, си представя, че е в топла и уютна къща, но не от онези, лъскавите и „празни”, а такава изпълнена с любов и грижовност. Сънищата я отвеждат към недалечното минало, към вкусната храна на масата, мекото леглото и целувката за лек нощ от майка и. Всякаш вчера е денят, в който вижда за последен път родителите си, преди „едрият мъж, с дебел врат” да влезне в дома им и да и ги отнеме завинаги. Докато спи малкото момиче бълнува и за уроците си по цигулка при вманиачения в перфектноста чичко. Той  поставя пръстчетата и, и ги натиска към струните, като я кара да свири без да спира. Не и дава да си почине, дори когато малките и ръчички губят своят естествен цвят и придобиват червеникавия отенък, който изпълва целия град. Всички сънища, за това сигурно и щастливо минало изглеждат толкова реални, че когато момиченцето се събужда от поредният припадащ пияница, финни сълзи се спускат по лицето и.

        През деня малкото момиченце свири на цигулка седнала на един вехт разгаваем рибарски стол. Кученцето обикаля своята приятелка и лае сякаш иска да привлече вниманието на сивите хора със забързани походки и наведени погледи, но уви, рядко успява. В случеите, когато някой минувач спре и се заслуша в музиката на момиченцето, той остава изумен колко бързо се движат пръстите и по грифа на цигулката. Въпреки сръчността на изпълнителката, комбинирана с перфектно изсвирени произведения, само една четвърт от преминаващите оставят пари, а малцина повече от едно метално левче.

        Времето минава и ежедневието на момичето не се променя, докато един човек, не спира и не се заглежда в нея, като че ли премисля нещо. Има характерното за този град изпито лице и хитри лукави очи. С плавно движение, вади от вътрешния джоб на сакото си мобилен телефон и набира номер, като не сваля поглед от детето. Говори по gsm-а, кимва и намига, жестикулира с ръце и на моменти прави дълги паузи, докато слуша наставленията от другия край. Прекратява разговора и прибира мобилния телефон във връхната дреха и се доближава до малкото момиче. Кучето започва да лае подозрителния човек, но цигуларката го дърпа настрани и то се укротява. Лукавите очи на минувача се въртят хищно и попиват всеки детайл около нея докато говори. Обеснява и, че се занимава с политика и че желае да и помогне, защото умее да свири прекрасно, а е и все още едно малко дете, което се нуждае от грижа. След час запълнен с силни думи и убеждения, които са подплатени с доказателства от страна на човека, девойката най – накрая се съгласи на предложението му. Прибира цигулката си и взема кученцето, като тръгва с човека.

        Момиченцето е основното лице на кампанията на партия за предстоящите парламентарни избори. Водят я по скъпи и интересни места, обръщат и много внимание, което я кара да чувства отново онази топлина, която и липсва през годините прекарани в подлеза. Сиви хора, с издадени напред кореми и дяволски усмивки се ръкостискат с нея, докато опитни фотографи от пресата ги снимат. Дават я по вестници, телевизия и интернет. Тя е надареното дете, което партията спаси от мизерията, и на което предостави възможноста да учи в елитно музикално училище.  „Това момиченце е първото, получило шанс за ново начало. След нея ще има още много”, обещават партийците, докато разнасят лозунги с надпис  „Да приберем децата от улицата”.

Когато живееш безгрижно времето минава бързо и същото се случи с малката цигуларка. Изборите свършиха, партията спечели заради хуманистичните си идеи и възгледи и забрави за лицето на своята кампания.

        Един ден момичето отива да разбере какво става с обещанието на партийците за новия живот. За нейно разочарование осъзнава, че тя е била използвана, за да бъде спечелена власта. Хората набързо са я забравили, а някои от доскорошните и „приятели” дори не искат да я погледнат. Няма и вест, и от човекът, който я измъкна от подлеза.

Не след дълго, тя пак се върна там, в дупката, при наркоманите, пияниците и циганите, но вече не е същото момиче – с надежда и красиви спомени. За втори път е сама, но този път нещо в нея се пречупва.  Хората, на които се довери и забиха нож в гърба. Този път не тя ги  загуби, а те я използваха и отхвърлиха.

        Дните се нижат един след друг, а момичето изглежда все по-бледо и отчаяно. Вече не свири на цигулката, а просто седи и гледа в пространството. Тълпи от хора отново преминават покрай нея без да я забелязват. Тя вече не се храни, тъй като и малкото пари, които преди е спечелвала благодарение на таланта си, вече ги няма. Единственно, до нея, неразделно, остава кучето.

         „Ж.” влиза в подлеза, с обичайно забързаната си походка. Замислен за проблемите в работата си той почти не усети как някакво куче го захапа за панталона и го дърпна. Някак си заглуши инстинктивната си реакция да го изрита и се спря. В този момент животното започва да лае и да тича към единият край на подлеза и обратно към него. „Ж.” се приближава към ъгъла, в който има няколко картонени кутии и вижда, че кучето влиза под тях. Вдига една от тях и му се открива смразяваща гледка. Животинчето ближе лицето на момиченце, което лежи по гръб. Беше му доста познато. Детето е посиняло от студ и сякаш кучето иска да го стопли и съживи. „Ж.” побутва леко боязливо момичето и след като то не помръдва се навежда и поглежда лицето му. Момичето е хванало здраво с едната ръка калъф за цигулка. Погледът му е насочен право към тавана, с леко притворени очи. Има лека, но някак си много тъжна усмивка. Ж веднага хваща малката и ръчичка, за да провери пулса, но усеща само студенина и никакъв признак на живот.

Никой повече няма да изостави малката цигуларка.