„ П. ”
/Сценарий/
Спря се пред сергия с вестници. Сред списанията за мебели, четива насочени за различни възрастови групи, разголени, галещи окото жени и лекари в костюми и вратовръзки предлагащи новото си лекарство, той взе всекидневника. Протегна ръка със стотинки към продавача, в същия момент, в който три пилета седяха на кабел над него и едно от тях разпусна товара от корема си. Той усети нещо топло на главата си, а трите пилета си плеснаха крилете в стил „Чукни пет” за точното попадение.
П. забърса „щастието” от главата с ръка, небрежно я почисти с първата страница на вестника, която скъса и изхвърли. Снимка на следващата му привлече вниманието. От нея му се усмихва тлъсто, заоблено и запотено в свивките лице, леко наподобяващо „Грухх” – прасето от обора на Цура и Цеко – баба и дядо му, което всъщност беше мъж. До него леко смутена, с два пръста притискащи носа си е очарователна, два пъти по – висока и слаба дама. Двамата са снимани на фона на няколко лайнарки, всяка с един циганин със „златна” усмивка, развяващ маркуч между краката си на покрива и.
П. се заглежда и я разпознава. Разкъсва вестника на хиляди парчета, хвърля ги на земята и започва да скача, с два крака, върху остатъците, след което жестикулира към хартийките на всекидневника със средни пръсти и за финал им се изплюва.
П. ходи по улицата с ръце в джобовете. И. - неговата дългогодишна муза, любов и преди всичко приятелка го изостави и избяга с новоизлюпен милионер, спечелил парите си от фирма за химически тоалетни и известен в обществото като „Фекалния Бос”.
Пролетта се носи във въздуха, жаждата за живот и любов е навсякъде. Влюбени двойки крачат по улицата, от отворените порзорци на къщите се чуват задъхани стонове на задоволство, катерички се налягат по дърветата, а птиците пърхат с криле, показвайки своите уникални белези, с надеждата да намерят най – хубавата женска.
П. спира да гледа към отсрещния тротоар, където питбул е разположил плещите си върху булонка. Поглежда към часовника си и вместо да види циферблата съзира две калинки една въз друга. Изстрелва ги с „масльонка” и влиза в задимено кафене, за да разсея обременената си глава.
П. сяда в единия край на бара и си поръчва бира. Повдига се от стола, за да се намести и забелязва, че на него има дъвка и надпис „АЗ СЪМ БАЛЪК!!!”. Отлепва дъвката от задните си части, точно когато барманът идва да му съобщи, че в заведението няма нищо, но може да си поръча чаша чешмяна вода на цената на 1 бутилка минерална. П. се съгласява, обляга се на дясната си ръка и започва да пие от пласмасова чаша, защото стъклените - което той незнаеше бяха скрити под бара.
Точно докато мисли, че всичко е срещу него забелязва девойка, която седи в затъмнено сепаре в ъгъла на заведението. Тя е облечена оскъдно, с къса пола и къса фанелка, която показва пъпа и, но лицето и е забулено от тъмнина. Неонови стрелки светят към нея, тя прави сърчица от дим, които пронизва със стрелички и протяга пръст, приканяйки го да отиде при нея. Той се оглежда дали наистина е избраният, въпреки че друг в тази дупка няма. Става и съсредоточен върху първите думи, които ще и каже, П. се препъва в два стола, събаря статуя на Елвис Пресли и в опита си да я задържи, отнася две саксии с папрат, които на свои ред блъскат една лампа и керамична фруктиера.
П. се стъписва от счупените предмети, но само за момент, докато не вижда, че красавицата продължава да го подканя. Той си поема дълбоко въздух, оправя яката на ризата си и с едно движение зализва едновременно перчема и веждите си. Залага на „мачо” походка към сепарето, въпреки че с едната ръка отчаяно се опитва да махне остатъците от дъвка по панталона си.
Сяда при нея и по време на целия разговор, продължил няколко минути, не обръща внимание на нищо друго освен на дългите и крака. Тя го хваща за ръка и излизат навън. Светлината е силна и заслепява П.. Той търка очите си, за да ги настрои към нея и се заглежда в жената отдолу нагоре. Фини глезени, леко мускулести крака, тънка талия, напомпани гърди и.... адамова ябълка. П не прави никаква връзка и поглежда още по – нагоре, където му се усмихва гладко обръсанто лице с изключение на два засукани мустака, косми излизащи от ноздрите, усмивка с дефицитни няколко зъба и ясно изразена една вежда. Тя му намига, а П. отговаря с дясно кроше между очите.
Травеститът пада на земята в нок даун, а П. вече изгубил всякакъв контрол над себе си, с две движения разкъсва дрехите си и тръгва да тича по улицата. Успява да стигне до следващата пряка, където го блъска камион - превозващ химически тоалетни.
