Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2010 21:40 - "Дядо ми" - литературен сценарий за документален филм
Автор: geomanolov Категория: Изкуство   
Прочетен: 4751 Коментари: 1 Гласове:
0



                                „Дядо ми”

        /литературен сценарий за документален филм/

 

 

Централна гара – София – 1963г.

Следобед.

 

Хора пристигат и заминават. Посрещащите прегръщат своите „другари”, девойки махат на любимите си мъже за довиждане, а агентите на ДС седят на пейките със вестници и се правят на погълнати от това, което четат, а всъщност следят всеки за подозрителни и подривни действия.

        Мъж на средна възраст се насочва към изхода. Той е висок, едър, но не дебел, с къдрава, тъмна коса и остър поглед. Носи със себе си няколко куфара, което подсказва, че се връща отнякъде със сувенири, дрехи и каквото може да се вземе за семейството от чуждата страна. Очите му следят обстановката и се оглеждат за всяко съмнително движение, което да му подскаже, че хората на пейките чакат него. Излиза пред входа и се озърта. Поглежда наляво, надясно, после още веднъж назад и като вижда, че никой не го очаква тръгва уверено напред. Подминава такситата, които лесно биха могли да бъдат спрени и вече с ускорена, почти тичаща походка влиза в един трамвай, нарамил всичките куфари и изчезва в будуващия град. Този човек е дядо миГеорги Манолов. Причината за напрежението което изпитва е, че отива в  Англия, директно от Холандия, без разрешението на нашите власти.

 

 

Детство

       

Дядо ми е роден в Русе през 1927г, в семейството на богат търговец, който се занимава с покупко-продажба на въглища и дърва и значително по-млада майка. От малък проявява отношение към изобретенията, както и любопитство, което се изразява в желание за опознаване на необиятното. Тези качества се проявяват в многото „опити”, които предприема. Отваря грамофона, за да види кой е този човек, който се крие, пее и свири вътре. Едва навършил 5 години полива дървeните въглища в склада на баща си с маркуч с вода, за да натежат и да се спечелят повече пари. За да се отърват от това негово неистово желание за любознателност, майка му и баща му го записват още 6 годишен в училище. Първите дни, които прекарва в даскалото са под чина, с донесените играчки. Все пак знанията го заинтригуват и учението му потръгва, но често съпътствано с оригинали случки, които напомнят за буйната му и интересн личност.

 

Юношество(Тинейджърски години)

       

Прадядо ми, амбициозен човек с воля, желае да направи дядо ми негов заместник – търговец, който да поеме бизнеса след него и го записва в немската търговска гимназия, най-елитното училище по неговото време в Русе. Там режимът на който са подлагани е строг и суров – всички имат униформи и вечерен час, учи се докато не ти се пръсне главата от знания, а учителите са ужасно взискателни и безчувствени. Уроците, които преподават се учат наизуст от целия клас и после се рецитират групово. През това време преподавателя се разхожда между чиновете, за да види дали някой не мънка или не си казва както трябва урока. Недай си боже да имаш късмета да си от последните, биваш изкаран на двора, за да рецитираш урока под прозореца викайки го и повтаряйки го 10 пъти.

        Родителите на дядо ми са не по-малко строги към него от немските учители. Те го възпитават на уважение към по възрастните и усърдие. Когато не пише домашни или не е на училище, той помага в кантората на баща си, като приема и разтоварва вагони с въглища, заедно със работниците.

        Лятото обаче Жоро изкарва като всяко друго дете. С приятели плуват до островите на Дунава, правят опити да стигнат до румънския бряг и няколко пъти граничари ги връщат обратно. Вечер се разхожда с комапния по „стъргалото” и се забавлява по журове (днескашните купони-партита).

        Баща му е твърдо решен да го направи търговец и за да създаде отнешение към тази дейност, му дава пари да купи каквото прецени за добре, с оглед да го продава. Дядо ми купува 100 чифта мъжки чорапи от черната борсата, които в продължение на години не намират друго приложение освен това, че майка му ги раздава на роднини. При втория опит, той вдига летвата и се изявява доста по-сериозно, като се прибира вкъщи с крава. Родителите му се виждат в чудо, какво да правят с нея, но успяват да я продадът. Това слага край на експеримента и баща му разбира, че от младия Жоро търговец няма да стане.

 

                                Студентски години

 

Все пак дядо ми завършва немската търговска гимназия и макар свободолюбив, се съобразява с желанието на родителите си и записва финансии в София през 1945г. Войната туко що е свършила, а комунизмът не се е настанил трайно в държавата. Условия за приятен живот все още има, а столицата кипи и трещи вечер. Жоро се наслаждава на атмосферата, но е разкъсван между това да живее добре и да учи финансии или да следва желанията си и да тръгне по друг път. Решава да поеме живота си в свой ръце и след първия семестър напуска университета и се връща в Русе. Там за полвин година успява да вземе наведнъж всичките класове, като полага уроци ежедневно при различни частни учители, за които майка му без да се замисли плаща по 50 сребърни левчета на урок. Накрая държи изпити по всички предмети и успява да вземе диплома за редовна гимназия. От 1946 – 1953г. следва медицина в Медицинска Академия в София, където се запознава с баба ми - Янка. Още по време на висшето си образование той разбира, че не иска да бъде лекуващ лекар, а изследовател. Следващите няколко годините след като завършва, работи като интернист в Разград, Русе, където прекарва един труден период за него. През това време непрекъснато се готви и се явява четири пъти на конкурси за научна работа. На два от тях дори не е допуснат, тъй като хората обикновено са предварително определени. Той не е кариерист, единственото което иска е да работи нещо което му е интересно. Въпреки трудностите дядо ми е оптимист.

                               

                        Творчески период

 

През 1961г., 6 години след като баща ми се ражда, щастието се усмихва на дядо ми. Той става завеждащ вивариума към Онкологичния изследователски институт в София. Условията за работа са мизерни, което се подчертава при посещението на виден съветски учен, който коментира обстановката като : „Толка комнати”. Института е съставен предимнно от млади учени. Само табелите по вратите, показват какво би трябвало да има вътре в лабораториите.

Жоро желае да се занимава с експериментална работа и въпреки мизерните условия успява да организира онкохромозомнна лаборатория в института. Все пак мечтата му, да работи в модерен изследователски институт, се сбъдва. През 1963 ръководител на международен изследователски институт посещава онкологията и остава впечатлен от теоретичната подготовка на дядо ми, както и от нивото на немския му език. Въпросният човек му осигурява стипендия за 3 месеца в „The Experimental Department of the Netherlands Cancer Institute”, а след това за още 3 в „ The Chester Beatty Research Institute, Royal Cancer Institute of London, Great Britain”. Следва и спечелена стипендия за млади учени от международния институт за борба с рака в Лион. Благодарение на нея дядо ми и баба работят в научни институти в Швеция - две години в Стокхолм и още две години в „Institute of Genetics в Лунд. Това са и най-плодотворните и интересни години за тях. Работят от сутрин до късно през ноща, като си тръгват последни и затварят института. Изследват биопсии и кръв от болни от Бъркитова лимфома африкански деца. Материалите се получават от Найроби, Кения. След четири годишна работа на култивиране, правене хромозомнни препарати, оглеждане под микроскоп, фотографиране и висококвалифициран хромозомен анализ, те откриват маркер 14q+ при заболяването Бъркитова Лимфома, което се публикува в най-реномираното научно списание „Nature” през 1972г. Това е не само диагностичен белег, но дава начало за развитието на нова и изключително важна насока в науката - молекулярна биология. Именно това постижение е обявенно като 6-то българско научно откритие, а в световната наука за периода 1958-1984 е поставено като десетия от двадесет и три „крайъгълни камъка” в развитието на молекулярната биология на рака.

Работата продължава. Жоро разработва нови методики, непрекъснато търси нови неща, раждат се и нови идеи за работа. Той печели двукратно международния конкурс за проминентни учени „Елеонора Рузвелт” за борба с рака, като стипендиите използва отново за работа в научни институти в Швеция, в САЩ, в Дания. Участва и като консултант по цитогенетика в международни научни групи.

Със сериозността и точноста в работата си, богаството на идеи, и прямотата в отношенията с колегите навсякъде дядо ми е предизвиквал уважение и респект.

----------------------------------------------------------------------------

„ Жоро Манолов беше изключителна личност, носител на качества, така редки сред нашата интелигенция, и така необходими особено днес на нашия народ, просто за да оцелее. Ярка, неповторима личност, неподкупно честен и винаги устремен в търсенето на истината и в науката, и в обществения живот. Винаги на страната на справедливостта, винаги в защита на слабия – Това бяха поведението и позицията на Жоро Манолов през целия му живот. Но и нещо много повече – своята позиция той защитаваше с прямост и лична гражданска смелост, както малцина в новата ни история. Само този, който е преживял страданията и отчаянието пред омразата на насилника и безразличието на тълпата, само той може истински да оцени подкрепата на мъжкото рамо и силата на протегнатата ръка. Такова беше рамото, такава беше ръката, такъв беше могъщият борчески дух на приятеля, лекаря, учения, гражданина, човека и българина Георги Манолов”

От словото на проф. Г. Марков (имунобилог, БАН), при казването на последно сбогом на проф. Георги Манолов.

 




Тагове:   филм,   сценарий,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Браво, Гео !! В днешно време за та...
23.11.2011 14:00
Браво,Гео !! В днешно време за такива личности и изобретатели не се пише нищо,а само за разни фолковци и подобни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: geomanolov
Категория: Изкуство
Прочетен: 22017
Постинги: 6
Коментари: 1
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031